Мечтите, Росене, ни дават крилата
с тях някак по-различен става света.
Мъничка стъпка са те към свободата
и трябва само да повярваме в това.
Казваш, че в душата ти е пусто сега.
Знаеш ли, всеки има моенти такива
мисля, че не ти нея, а поезията те избра
от думитите ти красота,за да се попива.
Няколко пъти в огъня стиховете ми горяха
захвърлях без жал всяка дума написана
само след миг по лицето сълзите боляха
грешах, но присъдата беше подписана.
Дори един читател при теб да се отбие
след стиховете ти ще е някак променен,
защото нещо за себе си той ще открие
и по нов начин ще погледне новия ден.
Това е достатъчна причина да останеш
да ни радваш със стихове да продължиш!
Ти, можеш срущу тъгата да застанеш,
но не можеш с мечтите си да се простиш!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Красенце, много ми хареса не само стиха, но и собственото отношение, което си изразила.
ОтговорИзтриванеТи знаеш, че в моите очи ще си останеш един Човек с широка и усмихната душа, който умее и знае как да се раздава, но и винаги ще бъдеш за мен един РАЗЛИЧЕН поет.
Поет, който дава много от себе си на другите, чрез стиховете. A не самовлюбен и егоистичен творец, който вижда само нещата около себе си /както често ми се случва и на мен/.
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ И ТИ ЖЕЛАЯ ОЩЕ ТАКИВА ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ ДА НАПИЕШ!!!