Тази нощ

Тази нощ ще танцувам само за теб
и ти обещавам да бъда различна.
Би ли сложил в питието ми бучка лед,
днес ще ме видиш в роля нетипична.

Парченце шоколад в устата ми се стапя
срамежливото момиче вече е жив ураган.
Пред погледа ти моята рокля се разтапя,
а в мен страстта избухва сякаш е вулкан.

Ритъмът днес прави чудеса с моето тяло
очарован си и от мен не отделяш очи.
Вече си нетърпелив, искащ си до бяло.
От думи няма нужда просто замълчи!

Ела, но първо подари ми този блус
и много силно до теб притисни ме.
Искаш да знаеш каква съм на вкус,
преди да опиташ - в очите погледни ме.

Фатално

Стилна рокля с деколте голямо,
парфюма ми възбужда сетивата.
Леко ще докосна твоето рамо
и ще ти се замае главата…

Разговора спазващ протокола,
разсейвам те може би нарочно.
Вече представяш си ме гола
не ме гледай толкова порочно.

Два силуета в мрака потъват
ръцете ти трепета издават.
Очите като в плик мига сгъват
телата ни ритъм създават.

На Швейки винаги трябва да му е добре

На Швейки винаги трябва да му е добре,
защото е голямо и добро неговото сърце!

Казваш, че преди си бил добре,
спомените запазил си в душата.
Времето никой не може да спре
и не може да ти вземе светлината.

Знаеш, че човек си струва да живее,
заради срещата с прекрасните хора.
А и когато има таланта да се смее,
така не знае и какво е това умора.

Не всеки дарба да твори притежава,
много по- лесно е да затвори вратата.
Не всеки може като теб да се раздава
и да се радва като дете на красотата.

А елате ми сега бабини сладки ( за Стаска и Дивото) ;))

С обич и усмивки за двете баби от клуба
на Неанонимните Смехохолички /КНХ/

Седнали сме до жълтата джанка на дернек
и уж съм захванала на терлика другия юрнек
ама все на майтап нещо днес май ма избива,
а пък баба Стаска милата с кафето са залива.

От както ме познава кафето все студено пие,
а и петната на пижамника не може да скрие.
Понякога като пропуснем това упражниние
на лицето и се появява сериозно изражение.

А Дивото, пак е на препълзявания и прибежки,
но пък задължително си стенографира бележки.
По някое време се появява и през плета викне
в какво съм се превърнала идва да надникне.

Ми тъй де, то на работата и трябва настроение
даже ми напират и думи за ново стихотворение.
Важното е да си върви покрай другото и мохабета
аз освен, че съм д-р Куйн съм и капитан Паланета.

Та, да не забравя за какво ми беше на въпроса
Да, ред е бабини златни Краска да ви изтипоса.
Аз вярно, че за кратко си бях направо смутена,
но вие знаете, че бирата не оставям неизстудена.

Кога бе мили мои бабини тоз клуб се създаде
и коя от вас на таз блестяща идея живот и даде?
Вие сте направо като лимонки скрити и потайни
как ми кажете издържахте да пазите тез тайни?

Вие да не сте случайно от службите специални
направо сте баби и половина, че даже фатални.
Благодаря ви, слънца за всичко от сърце
за голяма прегръдка отворени са моите ръце.

А пък и прецидателката нашата баба Ана
хич и да не си мисли, че няма да я подхвана.
Ама с нея ще се разправяме на четири очи,
като и поднеса нес кафе, което много горчи!

Сън сънувах

Снощи вечер мило либе, сън сънувах
сън сънувах, цяла нощ на сън бълнувах:
с ръце плеснах и се превърнах в птица
в птица, мило либе, в бяла гълъбица.

Ясно слънце грее, либе, на небето
а на мен от радост трепка ми сърцето,
трепка ще изхвръкне, мило либе,
цяло де се е такова чудо по света видяло.

От любов мома се в птица превърнала
на далеко литнала, либе си прегърнала.
В очи го погледнала, с глас продумала,
че го Обича дор цял ден на него думала.

Кога луната, мило либе,слънцето сменила
и земята деня с нощта по закон заменила
отново в полет се птицата бяла понесла
в сърцето си спомена красив отнесла.

Слънчев венец

От слънчеви лъчи венец си изплетох
уханен букет от цветя там вплетох.
В косите ми рояк светулки заблестя
птица любовна песен в клоните запя.

Възглавница от облаците ти направих
за топлота няколко звезди поставих.
От зелените треви постеля изтъках
на луната светлината в нея втъках.

От вълните морски поисках свобода
да имам смелост да отпия красота...
От щастие, мили, душата ми прелива
с теб и любовта ни съм най-щастлива.

Диалог през плета (krasimira1 и Шкафчето)

През плета се шегуваха
баба Краска и дядо Тео

Красимира, Красимира,
що изкачваш ти баира?
Защо дома не стоиши
наметки не броиш?

Аз баба, съм модерна,
баИра ей сега ще покоря
имам си метла моторна
до върха за миг ще отлетя.

Немаш ли у вас измет,
та си все до този плет?
Грабвай бързо ти метлата,
помети и зад вратата.

Прахосмукачка нова имам
и праха от всякъде обирам.
А пък плета ми е занимавка
тука правя по някоя задявка.

С тез задявки си известна,
въпреки, че не си лесна.
Мерака палиш у мъжете,
а после – „Я ме оставете!”

Поспри се, име ми изкара.
Това беля ще ми докара.
От стари времена се знае –
Жената всеки ще омае!

Добре де, спирам на минутка,
на дяда златната гугутка.
Шегичка с тебе си направих,
а не трябваше – това забравих.

Ще

Ще танцува ме ли?
По погледа ти всичко разбирам
в прегръдка силна ме поемаш.
Ще танцувам. Не, няма да спирам!
Такава дали ме приемаш?

Ще отпиeм ли?
От всеки миг обич и нежност,
опиянени от думите мили.
Потънали в копнежност
страстта до края разкрили?

Ще рисуваме ли?
С пръсти нежни - жарава
изгарящи щрихи телата
и в светлина за двама
да се слеят сега лицата?

Свинска му работа (krasimira1 и Шкафчето)

Проблема с прасето разрешаваха
баба Краска и дядо Трънски

Дядо Трънски, идвай, ама много бърже,
проблем с прасето – иска да избяга.
Вратата бута, може и да я развърже,
хич не се стряска от дебелата тояга.

Не бой се, булка, не е никак страшно.
Шопарът гладен ще да е, затуй напира.
Не си слагала в копривката му брашно,
затуй бунтува се и за навън напира.

Ама не е така! От сабахлем го нахраних –
любезно, със добрютро, както си му е реда,
но то избута ме, докато манджата му слагах,
затуй те викам, за да кажеш где греша.

Туй чудно нещо! Чак не го разбирам.
Що тъй държи се пустия шопар?
Навярно в махалата нова свинкя има
и я е надушил вече тоз любовник стар.

Така ли? А пък аз, нали съм си скрилозна,
тави приготвих... щях да викам и колача.
Добре, че ти тъй бързо на молбата отзова са,
инак след туй за Свинчо щях да плача.

Не бързай, булка, още му е доста рано.
Нека дойде зимата, да падне пухкав сняг...
А до тогава гледай го и хубаво храни го,
но запомни, че женско търси вашият юнак!

ЗА ТЕБ СВЕТУЛКЕ

Душата няма нужда от нови рани,
знай, че много умори се да тъгува
тя иска вече с красота да се храни,
но не иска с първа класа да пътува.

Душата е алеята цветна в градина
и от светлина и грижи се нуждае
тя е като жарта в топлата камина,
но защо има лед в сърцата-не знае?

Душата е птицата долетяла тук,
за да потъне в нежността на небето
като песен изпята, без ноти и звук.
Песен, която е подарък от сърцето!

Едно дете и едно мече

Вчера с едно малко и скъпо човече
нарисувахме с тебешир кафяво мече,
дори го облякохме с ново сиво елече,
сложихме раница, ще отива на далече.
Мислех, че всичко има и е готово вече.
„Нарисувай сега облаче, дърво и къща,
а и мама Меца, за го да го прегръща,
когато вечер от разходка се завръща.
И книжки с картинки то да разгръща,
легло с топло одеяло, да го загръща"
.Позамисли се, обаче за нещо детето
и усмивка му украси веднага лицето.
„Добре, но ще му трябва и компания
какви ли са любимите му занимания?
С топка да играе мечето дали обича
дали може вече само да се облича?
Рисува ли с моливи цветни картинки
на закуска хапва ли си боровинки?
А на училище сутрин то дали ходи
или цял ден из гората смело броди?"
Много въпроси има в тази главица.
„Виж на елечето кацна една мушица,
а къде ли, мамо, досега е тя летяла
дали още от ранни зори е полетяла?
А от и къде че рисуваме е разбрала
или случайно мечето мое е видяла?
"Въпросите му станаха толкова много,
но как кажете ми, да погледна строго?
Сега и приказка ще трябва да разкажа,
с думи и с рисунки всичко да покажа.

цвят на роса

полет на птица
звук от тишина
песен и танц
шепот на дъжд
цвят по роса
блясък в сълза
необятна красота
нежност в жена.

Бабини неволи :)))

Да ви са оплача моята хич не е лесна
ох, една скрилоза от скоро ме тресна.
Приготвям аз както обикновено кафето,
но гледам намръщено на дядото лицето.
"Скъпа, това не може изобщо да се пие
дано само по пътя корема да не ме свие!
Ти сложи ли си училата кафето като прави
видя ли, от черния пипер колко постави?"
Никъде сама не иска да ме пуска вече,
а и да не говорим пък да ходя на далече.
"Ами ако, вместо у дома да се върнеш
се объркаш и в чужда махала...свърнеш?"
„Споко - викам - Нали ма болят краката,
а и на кой му трябва бела на главата?"
Уж засях в една саксия- треперушки,
но защо ли сега бера... люти чушки?
Пак харно е ще ги турна във буркани
дано да станат и на вкус като от лани.
Веднъж дядото специално ме изпрати
при аграрната да купя разни препарати.
За лозето да пръска, трябвало да взема,
но и тук отново ме намери... проблема.
Влизам аз сербез в магазина ви казвам
бъркам в чантата бележката да показвам.
Обаче всичко друго в нея има, ама нейсе
викам на момичето "Ти, поне посмей се !
Айде баба, ти със здраве остани си тука,
пак в къщи ще ми рекат, че сгазих лука".
Друг път пък вместо списъка с илачите
на аптекарката нося списък със задачите.
А тя ми казва "А, ама това не е за мен.
Аз тука не продавам бабо... керпиден.
Виж ако ти трябва чай от лайка, мента
ще те обслужа сега, даже на момента.
"И тя милата сигурно понякога се чуди
аз ли или и всички други баби са луди?
Ох, да ви споделя каква тревога имам
май е от илачите дето сутрин ги взимам.
Таз мойта болест сега да не ме накара
да са подмладя или на клуб да ма закара.
То така е, а и на още години като стана
може и при младежите даже да застана!
Те моите премеждия не си знаят края,
ами сега да отивам и да направя чая.
Че в нашия клуб пак ще имаме сбирка,
от бисери Вълкан - пише стихосбирка!
;)Ама зарана бях малко нещо пак смутена
та да питам - бирата да бъде ли студена?

Нежност!

Изгрева тихо и нежно пристъпва
утрото в капките роса се окъпва.
Птица своя сън разказва в песен
кой оставил е следи по пътя тесен?

Деня набира уханен букет от рози
и отпива красота в огромни дози.
Слънчев лъч по лицето ми танцува
или усмивки върху устните рисува.

Вечерта по стълбата слиза полека
на света желае нощта да бъде лека.
любимата пижама на звезди облича,
а луната мечтае за зората и я обича.

Ти си...

Ти си...
Топлина...
Тъга и нежност,
сила и болка,
усмивка и сълза
се преплитат в теб.
Ти си в утрото слънчевия лъч...
ти си прохладния вятър...
ти си съзвездието в небето,
показващо пътя.
Ти си...

Песента за любовта

Ще дойда, мили, в сянката на нощта
в прегръдката ти силна ще притихна.
Да ми изпееш ти песента за любовта,
заслушана в сърцето ти да се усмихна.

Чувства искрени мелодията сътворяват
ударите на сърцето в ноти се превръщат.
С много нежност и обич душата напояват
звезди безброй с воал нощта обгръщат.

От душата ти, мили, мелодията извира
обичам те шепна, целувка си даряваме.
А песента за любовта ни нека не спира -
с нея, пътя на любовта да извървяваме.

Попитах

Попитах...
вятъра къде си?
Попитах...
реката как си?
Попитах...
птиците дали се усмихваш?
Попитах...
дъжда дали си тъжен?
Попитах...
луната спиш ли спокойно?
Попитах...
зората дали те е видяла?
Но може би...
отговорите......
са в душата ми?

Стопли ме, студено е

Студено ли е
...... или...
измръзвам
...сама...?
Моля те, облечи...
душата ми......
с нежност...
Запали...
в сърцето ми......
любовта...
С дантела...
от мечти......
покрий ме...
В косите ми...
слънчев лъч......
сложи...
Прегърни ме......
както...
само ти умееш...
Налей ми...
чаша любов...
И после......
нека само......
помълчим!

“Никога не е късно да станеш за резил” :))

Разказвала съм ви за моите грешки
всичките съм ги възпяла в смешки.
Уж трябваше да съм си взела поука
Да, ама не! Пак съм дюс през лука.

Дори предлагам да променят лафа,
защото се държим за ръка все с гафа.
Дали пък аз сама не си търся белята,
то от харно аслъ не ми побеля косата.

Та, да ви разкажа как са оризилих
направо сама шапката си... скрих.
Нямаше ме, но ей ме сега тука цяла
още някоя баба да не е разбрала?

Трябва викам да взема нещата в ръце,
ама пусто много слабо е мойто сърце
страх ме е от игли и бяла престилка
виж друго си е с оназ ти ми точилка.

Отидох в града да са запиша на курс
тъй де, това си е направо важен ресурс.
На лекциите лесно, само слушам и пиша,
но друго си е човек на среща ти да диша.

Тоз път направо с двата крака в бетона
да бях видяла поне името му в картона.
Няма добър вечер няма здраво -живо
виновна ли съм че пижамите са в сиво?

Силна, вилна, жена че и половина
(ама ще ми държи влага цяла година.)
Влизам в стаята и направо връхлитам
за кой аджиба е илача хич и не питам.

В тъмното обаче обърках пациента
и представете си сега... момента.
Аз в ръка с таз ти ми спринцовка
с изчислена ама точно... дозировка.

Когато...

Когато те срещна,
ще знам ли че си ТИ?
Дали само за миг
ще спре сърцето да тупти,
а може би руменина
на лицето ще се появи?
Когато те срещна
ще знам ли че си ТИ?
Ще прочета ли
как си ме чакал в твоите очи?
Какво те наранява?
Защо плакал си преди?

Когато те срещна
ще знам ли че си ТИ?
Дали щом ме прегърнеш,
музика ще зазвучи
и силата и красотата
ще върнеш в душата ми?
Когато те срещна
ще знам ли че си ТИ?
Да ти кажа просто здравей,
дали ще имам сили
ще мога ли с теб да се слея,
да те наричам мили?

Когато ме срещнеш
ще знаеш ли че съм АЗ?
Тъгата скрита зад усмивка
дали сам ще прочетеш,
и водопадно сълза в очите
как прелива да разбереш?
Когато ме срещнеш
ще знаеш ли че съм АЗ?
Полета на пеперуди
да почувстваш дали ще успееш
ще се изплашиш ли
или в цветовете им ще се слееш?

Когато ме срещнеш
ще знаеш ли че съм АЗ?
Ще ти звучат ли думите ми
като мелодия красива
ще се почувстваш ли
принц в приказка щастлива?
Когато ме срещнеш
ще знаеш ли че съм АЗ?
Дали сред сивота и лицемерие
ще ме познаеш?
Че светлината ти -
това съм АЗ
дали ще знаеш?

Гостенка

До възглавницата си писмо открих,
но кой ли ми е писал още във зори?
Да го прибере най-прилежно в плик
усмивката ми бе постарала се дори.

Чувствала се много уморена вече,
сама да бъде имала отдавна нужда.
На красив остров отивала далече...
Звучи ми някак непозната, чужда.

На прага ми застанала е пак тъгата
почука... и пожела да влезе в мен,
а аз исках да се порадвам на дъгата
нарисувана в края на дъждовен ден.

"Заповядай" да й кажа... не можах,
не се сетих да предложа дори кафе.
В очите нейни студ и мъка съзрях,
те сякаш вляха се в моето сърце.

Въпрос разкъса бавно тишината:
„Не очакваше днес точно мен, нали?"
Душата ми потръпна в тъмнината,
а във очите капка се роди... вали!

Приказка за бор и еделвайс - 1 част

Там в гората роди се той, отрасна
мъдър, достоен, горд бор порасна.
Висок, до слънцето снагата извисил
под сянката си какво ли не бе крил?

А горе, високо нейде сред скалите
там, в небесното царство на орлите
сякаш плод на вълшебство бе дори
,пробужда се нежно цвете във зори.

Веднъж в клоните му вятъра играеше
борът бе тъжен, но сякаш мечтаеше.
Чу тогава как птичка в песен разказва
как слънце с цвете мило си приказва.

Песента е „дъжд в знойна лятна нощ"
той усети пробуждане, в гърдите мощ.
От нежност преля сърцето на левент
сякаш години чакал бе този момент.

Но чувството отстъпи място на тъгата
едва ли някой би достигнал до дъгата.
Нима това усещане ще си остане спомен
и ще тежи в душата - камък огромен?

Защо ли вместо него любовта реши
или пък той самия някъде сгреши?...
Не се заслуша и в шума на водопада,
от стъблото сякаш капка-бисер пада.

Денят в багрите на залез се облече
и слънцето пое по своя път далече.
Луна с усмивка поздрави звездите
посегна да изтрие с въздишка сълзите.

Пристигна съня с тихи, нежни стъпки
очи затварят вече всички цветни пъпки.
Кутийка се разтвори с прах вълшебен,
борът самотник разбра, че е потребен

За какво си говорят...?

За какво си говорят цветята?
Дали за изгрева очакван и нежен,
който ще ги събуди утре с целувка.
или за полъха на вятъра - копнежен,
за мечтаната, любимата... милувка.

За какво си говорят звездите?
Дали от срещата с луната се вълнуват,
за да им разкаже приказка вълшебна
и после сънища прекрасни да сънуват,
в прегръдката на нощ - мила, потребна.

За какво си говорят вълните?
Дали за пътя свои те искат да разкажат
за мига, в които те са били сътворени
и с танц вълшебен идват да покажат
как в един красив миг са преродени.

За какво си говорят скалите?
Дали за еделвайса планината украсили
замечтал отново небето да достигне,
там където орел своето гнездо е свили
слънцето през облака да му намигне.

Сравнения! С молба да се чете с усмивка

Част от живота ни минава в сравнения
изказваме винаги компетентни мнения.
Бирата и компютъра реших да засегн
аи дано поне усмивка успея да разтегна.
Аз реших на шега темата да погледна
и тук да изкажа моята точка гледна.
Защо често сравняват мъжете,
биричката с жените, кажете?
Вярно е, че бирата жаждата утолява
ама и от нея, знаем че се напълнява.
Вярно е, че марки има различни
и не прави забележки критични.
Вярно е, че не може да говори
и най-важното не иска да спори.
Вярно е, че не ти прекъсва мача
с нарочно измислена сега задача.
Обаче, нека бъдем честни до края
има си пивото и недостатъци, зная!
Че бирата ми пречи, не казвам -
аз за друго искам да разказвам.
Жената коня в калта не оставя
и мъж с компютър - съпоставя!
Компютъра ми е приятел верен
(но съпруга ми го вижда черен).
„Ако се усмихваш така и на мен
като приказка ще бъде всеки ден"
Само с него мога да съм спокойна
Не му пука - руса ли съм, стройна.
Не ми намира кусури - сто и един,
с него забравих какво е аналгин.
Вярно е, че понякога и тока спира
и бързо трябва, да се рестартира.
Вярно е,че въпроси сложни задава,
но пък заповеди никога не издава.
Вярно е че и от ремонт се нуждае,
машина, пък и тя на болка не трае.
Вярно е,че обич не може да даде
или пък чаша с вода да ми подаде.
Обаче, нека бъдем честни до края
имат си и те недостатъци, зная!
Нима могат гозбата да сготвят,
вкусна вечеря те да приготвят?
Нима могат да направят салатка
или за 2 мин. да опънат палатка?
Нима могат да изгладят ризата
или да решат на бързо кризата?
Нима могат вратата да затворят
или сами бутилката да отворят?
За да ни бъдат спокойни сърцата
предлагам да си разменим местата
ще си налея поредната студена бира,
а мъж ми да чати, чати... Да не спира!

По-силно е от мен!

Ураган хоризонта раздира

и със сила смачква земята.

Вълната непокорна намира

път и сякаш достига луната.

Бурята в небето се прибира,

четка сякаш рисува дъгата.

Тишина отново сълза спира

и иска да промени съдбата.

Мисъл мечта в полет възприра...

В любовта се ражда красотата.

Ако...

Ако закриеш очите си с ръце
дали светлина пак ще съзреш?
Ако забраниш на своето сърце
болката ще можеш ли да спреш?

Ако сега е тъжно твоето лице
чудото на мига дали ще приемеш?
Ако затвориш в клетка птиче
можеш ли крилата да му отнемеш?

Ако пак за болката си не говориш
едва ли ще промениш съдбата?
Ако в небето врата вълшебна отвориш
ще намалее ли красотата на дъгата?

Чудо

Утрото усмихнато пак пристига
потъва в аромати многоцветни,
слънцето през клоните намига
щастие изпълва дните - летни.
Треви крехки трепват по земята
цветята с вятъра танго танцуват
проблясват ситни капки от росата
и облаците бели фигури рисуват.
Композитор сякаш е природата,
виртуозно вятърът свири на роял,
а велик художник със палитрата
в чудна картина всичко е предал.
Платното бяло сякаш че се смее
чудо се ражда, света в миг събрал.
И красотата да прогони ще успее
злото чрез един вълшебен ритуал!

Аз имам две Еленки! (С много обич за празника на моите майка и син-21.05)

Аз имам две Еленки
(С много обич за празника на моите майка и син)
В календар има един светъл ден
на КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА отреден!
ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ ИМЕНАТА
НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАТ НА ТОЗИ ДЕН!
Сещам се за текста на една песен:
"Аз си имам две съседки,
две съседки, две кокетки.
Чернокосата е Гинка,
а пък русата Калинка".
***************************
Аз пък имам две Еленки,
ех, де да бяха и пелменки.
Малко съм си като МЕЧО ПУХ
(Etchi, смеха ти в Ямбол чух.
Тук поех малко в завойчето,
но искам да помоля Дорчето
да не стряска кукорчето онова,
което полива на дворчето).
Моята майка е русокоса и Елена се казва
и на сина ми Елеян - приказки разказва,
но защо ли когато той бели измайсторява
тя, милата му баба, да го наказва все забравя.:)********************************************
Майко, за всичко ти благодаря
радвам се, че съм твоя дъщеря.
Едва ли, ще намеря думите красиви,
отплата за всички мигове щастливи.
Едва ли, ще намеря цветето, което
да ти подаря, да ти стопля сърцето.
Едва ли, ще мога назад времето да върна,
но с много обич днес, аз ще те прегърна.
Едва ли, което заслужаваш мога да ти дам,
но ако мога з теб най-красивия миг ще създам.
*********************************************
Сине, ти си моят най-голям подарък
правиш всеки един от дните ми ярък.
Сега безгрижен играеш с колички
и се забавляваш с весели игрички,
след време ще те вълнува друго занимание
и сериозни неща ще изискват занимание.
Ще трябва решения да взимаш сам
не винаги ще бъде лесно мило, знам,
съвет един ще ти дам за идните дни:
ти винаги прави добро и запомни
срещнеш ли човек в беда помогни,
ръка подай, а на дете се усмихни.
********************************
За този празник поздрав приемете,
с усмивки гостите си посрещнете,
а после и наздравица вдигнете.
"Добре дошли" на гостите кажете,
на своя празник се насладете
снагите в буйни танци разкършете
и дълго, дълго празника помнете.
Бъдете ми живи и здрави,
но не мислете, че винаги сте прави.
Имената ваши нека са честити...

Какво е животът?

Детството като хвърчило отлетя,
понесено от палавият вятър.
Тогава бяха нещата по-различни
изглеждаха винаги много лесни
бяха дните наши по-красиви,
а и песните на птиците чудесни.
Имаше "Мелодия на годината
"имаше и "Златния Орфей"
и хора, които в миг на среща
усмихнати казваха "Здравей".
Какво е плейстейшън не знаехме
нито интернет или пък DVD,
о свободни, волни тичахме
и други бяха нашите игри.
Играехме на народна топка,
и бяхме стражари и апаши,
сред природата на разходка
звездите в небето бяха наши.
В облаците бели, с въображение
виждахме кораб, змей или кокошка,
сега "ослепели", лошо настроение
сме закачили на ревера като брошка.
Ако света е дна голяма сцена,
то живота се превръща в театър.
Времето минава много бързо
сняг вали в косите ни дори
и се събуждам все по-често
от размисли в ранни зори.
Отново като дете очаквам
всеки нов ден с нетърпение,
но дали в очите ми го има
онова - голямото вълнение?
Сложен ли е животът ни или
ние сами такъв си го правим,
на какво да повярваме и как
да решим какво да правим?

Ела, любов, да поговорим!

Ела любов, на дивана да поседнем
или искаш до прозореца да постоим...
за живота на любимия човек кажи ми
или желаеш просто да си помълчим.

Да ти предложа топъл чай или кафе,
предлагам и бисквитки, даже и парфе,
но искам всичко с мен да споделиш...
Защо тъй странно с поглед ме следиш?

Аз съм влюбена и вече съм щастлива!
Не си сгрешила, всичко чула си добре!
Откакто ти във мен си се вселила
пулсира лудо мойто влюбено сърце!

Ти, любов, днес даваш странна сила,
за нежността не знаех, дето съм я крила...
Като пъпка розова съм във мъжките ръце
и тя разцъфва в тях със влюбено сърце!

Понякога...

Понякога си като полъх нежен,
като цвете съм в твоите ръце,
понякога си като дъжд копнежен
с милувка галиш... моето лице.

Понякога съм като зора красива
с усмивката ти слънчев лъч танцува
понякога съм като река щастлива
обичта ти в очите ми дъга рисува.

Понякога си като пеещ водопад аз-
мелодия написана от планината,
понякога си като тъжен листопад
а аз откривам в него... красотата.

"Може би малко тъжни или забавни случки разни.

Вече баба Краска ви разказа за морето
(само като се сетя заболява ме сърцето)
През ден доктори различни преглеждам,
а лекарствата вече в каталог разглеждам.
Не мога да ходя много или пък на далече
Стана ли време за упражненията ми вече?
Сигурно от страни съм картинка интересна,
но да знаете, че моята... никак не е лесна.
(Но и при мен както и с нашата баба Дочка
с това на проблемите не бе сложена точка.)
Снахата моя е на друго мнение обаче
баба Краска да вземе да ви се оплаче.
Пак изправена съм пред много дилеми,
Как да ги разреша сега моите проблеми?
Доктора хоризонталата ми препоръча,
снахата, хиляда и една задачи ми заръча.
Коя кажете да избера от двете програми?
Ще го ударя на шега, ала очаквам драми.
Май освен тежестта, която е в краката
много повече натежава ми сега главата.
По телефона снахата вчера ми звъни
(този дето нося все в джоба, а той тежи)
и ме пита зимнината дали съм приготвила
и любимото й ястия дали съм сготвила?
Цял списък изисквания имала към мен
направила ми е програма за всеки ден
Е, добре де, а аз със тези две програми
ще се лекувам, ще шетам или... мани, мани„
На пазара видях има пресни курнишони,
искам да оплетеш и на децата ми шушони.
Сина ти поръча от оная погача да направиш,
а отгоре купичка с мед трябва да поставиш.
аресах си елече в едно модно списание -
така няма да скучаеш, ще имаш занимание.
"Реших обаче аз да й разкажа моята тревога,
може да съм баба, ама говоренето още мога.„
- А, мила моя и аз да те чуя радвам се много,
ала защо така ми говориш, някак си строго?
Ти, репликите специално май си репетирала?
И задачите ми гледам добре си ги подбирала!
Ох, обаче да ти кажа, изобщо не съм добре
направо ме довърши слънцето и Черното море.
Само по доктори ходя, от как съм се върнала
на къщата и двора внимание не съм обърнала.
Ти може би си мислеше, че още ще се забавя
или още по-правилно, че може и да се удавя .
А пък, Ей ме на! Върнах се - вярно малко куца,
нищо фатално де, нали имаме магаре и каруца.
От седмица вече стана, пия цяла торба с илачи,
а на стомаха ми горкия -направо му се плаче."„
- Нищо ти няма, да знаеш какво се случи на мен
изгоря двигателя на пералнята ми онзи ден!
Едни пламъци лумнаха... да не ти разправям,
пари за майстор трябват , за да я поправям."
„- Трябва, ще поправяш, за никъде си без нея
Аз на кладенеца, хем си пера, хем си пея!
Е вярно че малко се понамокрям от водата,
ама така наведнъж си измивам и краката.
И малко ми се получава като в автомивка,
но пък това е добра причина за усмивка."„
- Ти направо приготви зимнина повече да има
нали у дома с мъжа и детето ние сме трима,
но ще трябва да дадем зимнина и на мама
знам няма за теб това да е тегоба голяма."
„- А защо не помолиш нея да замеси погача?"
„Психоаналитика й казал, никой да не я закача"
(Ами... чак от мъка ще взема да се разплача!)„
- То и аз бях зле, за помощ никой не молих лани
сега поне тя да измие за курнишоните- буркани! „
„- Утре отивала да украси "Пясъците Златни"
О, сърдечните й пристъпи са многократни.
Цели пет часа клечала в салона за красота
тя буркани да мие, направо ще е срамота.
"За съжаление до под крушата само стигнахме,
с моята снаха консенсус така и не постигнахме.
Болна не болна , баба Краска ще запретва ръкави
да плете елече, меси погача и буркани да направи.
Дано само с доктора не се срещнем на пазара,
че види ли ме с чанти пазарски ще ми се скара!

На море... айде де! :)))

Баба ви Краска ходи на море,
(то хич не ми се отрази добре),
взеха, че подуха ми се краката
и от доктори ми побеля косата.
Имам отоци и тежест през деня,
питам "Докторе, как да ги сменя?",
а той ми казва, че имала съм вени...
ама по-специални - разширени.
Ластични чорапи, бинт имало даже,
аптекарката щяла всичко да покаже.
Отделно да си мажа добре с мазила краката,
за да спадне подутината.
Правилно било на моите години
да си стоя под сянката в градини.
Препоръчаха ми сред планината
да се цамбуркам често във реката.
И трябвало следобеда като стана
с всякаква работа да престана,
да се настаня удобно във леглото
да правя упражнение - "колелото",
после да стъпя от пета на пръсти...
Ами ако баба, краката си скръсти?
То вместо облекчение да получи
ще вземе друга случка да и се случи.
И тогава няма сутрин, няма пладне
баба ви Краска ще вземе да падне,
а падна ли, определено се страхувам,
че от това съвсем ще се надувам?
Тръгвам си от кабинета аз отчаяна
от обясненията сложни съм замаяна,
по стълбите слизам така, по-полеко,
а насреща ми една дружка - отдалеко.
"А, живо-здраво приятелко моя драга,
и на теб ли при доктора ти са налага?"
Тя пък милата да вземе да... забравя
и все в комични ситуации се поставя...
Заприказвахме се с нея - уж за малко,
(а и срещата да не полеем ще е жалко)
То кога ли пак случай ще ни се отдаде,
пък и едно кафе ще ни се отрази добре!

Ако съм...

Ако съм усмивка...

искам да сияя на твоето лице.

Ако съм стих...

нека съм написана с двете ти ръце.

Ако съм картина...

да бъда нарисувана в душата ти.

Ако съм мелодия...

да съм композирана в сетивата ти.

Ако съм слънчев лъч...

да се отразявам в твоите очи.

Ако съм луната...

нека те осветявам в сън и в мечти.

Ако съм полето...

нека съм килим уханен под нозете ти.

Но не съм...

Жена съм ......

и търся пътя съм в сърцето ти.

Пътуване (Hrisko и krasimira1)

Пътуваха Hrisko и krasimira1

В морето на живота пътувам
в лодка красива, но малка.
За кораб голям жадувам,
за да мина и през океани.

Пътят е по-важен понякога,
защото когато го следваш
до кораб ще достигнеш някога
мечтата своя щом преследваш.

През бури коварни оцелявах
да се откажа-не помислих и за миг
лодката ми малка, но "вярна"
нищо не успя да разруши.

Пътувайки ние порастваме,
а всяка буря за нас е урок.
По-мъдри, силни израстваме
на целите си поставяме срок.

Със вяра и сила успяваме,
лодката с кораб да сменим,
но нужно е и приятелско рамо
с което радостта си да споделим.

Така било е, а и ще бъде
с подадената приятелска ръка
радостта ни само ще пребъде
и ще изтрие всяка наша сълза.

Театро Жулиетно, действие дуетно (Шкафчето и krasimira1)

На сцената бяха
баба Краска и дядо Шкафчето

Баба Дива вчера ми заръча
За драмсъстава да те осветля,
а аз нали съм просто Жулиета
от балкона още си вися.

Не се плаши мила Жулието,
Шкафа як е, ще те отнесе,
само моли се на Богав снега
да се не изтресе.

На теб не трябва ти беля,
кран по-нужен е сега.
Без грефури ми е трандафора
голям да знайи ще ти е зора.

Ти за кран недей мисли,
а още малко повиси,
шейната да докарам аз,
пък пусни се чак тогаз!

Без туй си вися на балкона
като маймунката на клона.
После може бизнес да зафана
алпинистка мисля аз да стана.

Вярно си като маймунка,
трябва да купя гъдулка,
да те водя по селата -
смях да правиш на децата.

От къде дойде ти таз идея
сега да плача или да се смея?
Тя моята много мътна стана
що не взема тука да остана.

Диетно трио (diva, krasimira1 и Шкафчето)

За диетите и за още нещо си поговориха Дива, Краска и Шкафчето

На мегдана, баба Краска,
крака оплита и върти препаска...
Изплаших се - май болна е жената,
а то диети мотат и се из главата!
Ще извикам баба Стаска,
тя е наш`та синя каска,
помощ тя да и окаже,
но и друг ще трябва даже!
Там, под джанката на припек
дядо Шкафчо си лежи,
- Бързо тук ела човече
и съдействие ни окажи!
На диетите ти цар си,
знаеш доста хитринки.
Как килцата бе свалил,
как после върна ги, ама по три?
Краса иска да слабее,
а на мен се дебелее!
В чудо ще се видиш ти
с тез капризни две жени!

Ле - ле, Диво, в нашата организация,
спасителна провеждате вий операция.
Но консулт направих с баба Стаска вече
и тя ми каза да не отивам надалече.
Осведомявам я за мойто състояние,
нищо, че е на голямо разстояние,
а тя учуди се бая от мен
и ме попита с глас озадачен:
- Кога на дядо Шкафчо се оплака?
Да ме беше запознала с него, кака!
Той на моята диета
вчера от сърце се смя,
но опита от своето отслабване
да сподели със мен така и не посмя.
Та, кога оплитала съм си краката,
а препаската на кръста ли е или на главата?
При теб обаче килограмите са даже малко,
ама няма как да ти дам от моите. Жалко!

Я спрете, баби - хубавелки
и чуйте що ще ви река:
Не се правете на превзети лелки!
С вас ще сторя чудеса!
На Краска ще помогна бърже
килца излишни да свали,
а пък бабичката Дива -
ако ме слуша - ще се закръгли.
Диети тук не трябват сложни,
подходи други са възможни -
готварските рецепти си сменете
и гардеробите със дрехи подменете.
Така препаската на Краса
на Дива ще бъде украса,
а в Дивините впити дънки
ще пъхнем Красините кълки.

Капки любов

На капки, желанието се разлива,
погледа ти по моето тяло рисува.
Мисли огнени пробуждат страстта
изгарят в огън парещите ни тела.

Леко с целувки ще обсипя лицето
усети, мили, как тупти сърцето?
Огън съм – погледа ми ме издава
по кожата ти следа ще оставя...

Нежно с пръсти по теб ще рисувам
да те запаля сега... ще рискувам.
Като силно питие, теб ще опивам
на капки любовта си ще разливам.

Нещо различно

Танцуват звездите прегърнали облаците,
а луната сънува вълшебството на зората.
Нежност и красота се преливат водопадно
гласът на вятъра е приспивна песен за земята
обич и топлина изпълват сърцата на хората.

(а)

Елате, баба да ви разкажа какво ми са случи :)

Елате, баба да ви разкажа какво ми са случи
какво положение демек сабахлян са получи.
Пак при мене смешна ситуация са получава
ей, не мога да разбера как все така... става?

Ама да не са разсейвам, че таз скрилоза пуста...
Леле хора, аз дали си сложих новата фуста?
Отплеснах се, ще карам направо по съществото
макар, че май забравих и къде оставих тестото?

И вие отивате на там, та хич да не ми се смеете
то и при вас ще дойди, друга песен ще запеете.
Докато съм хванала здраво мислата да са изкажа
макар, че скоро в махалата няма да са покажа.

Добре, няма да ви държа повече в напрежение
ще ви споделя причината за мойто притеснение.
Та, с бабите сутринта си хортуваме на мегдана
преброявам ги и гледам всяка дали е засмяна.

Смях ви казвам на сред село от зарана се лее
бабата отива да шета след като добре се разсмее,
че иначе къщната работата хич няма да и спори
ще е кахърна и може да се скара с някого дори.

Ама нали вече и дядовци имаме в нашите редици
купона хем тече, хем заплитаме за зимата терлици.
Днес го беше взела липсата нашия дядо Вълкан
може би се нуждае от почивка или е хванал... балкан.

Аплодирах много дълго римотанца на Ани и Жоро,
а той ми вика, готви са и с теб ще танцуваме скоро.
А сега де, не можеш ма уплаши, за баба ти Краска
още дълго ще се говори в оная ми ти Небраска,

а камо ли от един танц с тебе аз ще се огъна
още от сега знам, че от смях на 3 ще се сгъна.
И в тоз тъй да се каже смешно тържествен момент
на мегдана се появява един съвсем непознат елемент.

гледана всичките приказливи, че и с нови премени,
ама сигур много са озадачи защо ли сме толкоз засмени?
Преглътна си притеснението и ме попита пътя къде бил,
че май са загубил и вместо на ляво на дясно той завил.

Е, хубаво ама аз стоя безмълвна, като ми е още смешно
мислеше си човека, че на мен ми трябва помощ спешно.
Сега ако започна и на него обяснения да давам - та отиде,
че да не са чудите тия дни що баба Краска не са виде!

Баба Краска са прави на модерна

Да ви разправям, снощи бях на дискотека
наредени гледам шишета като в аптека
само че до уискито, водка, ракия, джин
а иначе са риванол, йод, течен аналгин.

Ама такава една музика като са пуснали,
а викам тука направо края са изпуснали.
Гледам един младеж гледа към балкона
харесал е само там някоя харна кокона.

Търпях, търпях, че го сръчках в ребрата
ми тъй де, трябва да помогна на децата.
"Абе младеж, от тоз стол вземи пък стани
с гледане не става, на танц иди я покани"!

Загледа ме той ама някак ей тъй на криво,
но после се усмихна и то дори закачливо.
"Брех, че ти си била много напориста баба
аз мислех, че в паметта отдавна си слаба."!

На скрилоза да се обиждаме, не е момента
ти успя ли вече да измислиш комплимента?
Тоз младеж със слушалките ли пуска песните
каква да поръчам хард или някоя от лесните?

До мен стой една девойка и ме гледа странно,
а иначе има вид и е облечена много харно.
"Иди при другите, защо зад мен се скриваш.
Аз цяла вечер това правя не ма ли скиваш?"

"Хай, бабе кво си праиш, аз се казвам Алиса!
А тъй ли аз си мислех, пък че все та втриса.
Даже щях да са обаждам за консулнация
на мойта дружка от съседната кооперация.

На гости! :)

Ох, аз пак са поставих в една... ситуация
ама ви казвам от всякъде си е излагация.
Аз харно си стоя само в къщи и кротувам
през плета с другите баби си хортувам.

Ама то никога не е късно да стана за резил
като дойде и хич даже ни пита дал съм каил.
Днес както обикновено са посмяхме добре
ама само който е при нас може да ме разбере.

Та да ни са отвличам повече от вниманието
по живо по здраво са пръсна и събранието,
ама сподели накрая една моя дружка драга,
че имала необходимост Краска да й помага.

Аз викам, тръгвам сега на часа щом е за тебе
кажи проблема и ще сторя каквото там требе.
Отидохме във въпросната баба и се настанихме
почерпи ме и таман от кафето глътка отпихме.

На двора някой повика и Шаро започна да лае,
че нямаме звънци на село сугур всеки го знае.
Кучето като усети котка е най ви казвам смело
абе изобщо не може да се скучае в нашето село.

Хлопнаха врати и дойде една нейна съседка
да я помоли да й покаже на една кука плетка.
На мойта дружка се наложи спешно да излезе
,каза, че ще се върне преди слънцето да залезе.

Каза ми „ти Краске, си допий спокойно кафето
то изстина, но няма да имаш бръчки на лицето.
Ей това е телевизора, а ето тук това е DVD-то
не доближавай до котето, че нещо е сърдито.

"Е хубаво ама очи в очи с животното останах
честно ви казвам да мърдам даже престанах.
Аз жена и половина демек над 70 килограма,
пък котето да тежи има няма повече от 500гр.

Добре обаче като взе, че звънна им телефона
ами сега де, как да се добера и до микрофона?
Ама реших да си кротувам, изобщо да си трая,
че какво ще направи Томчо де, няма как да зная.

Телефона обаче, звъни ли си звъни... настоява
ама и животинката територията своя отстоява.
Държи ме ей така някак под едно.. напрежение,
направо се изпари ви казвам цялото настроение.

Както и да е телефона умаля в един момент,
а викам на стари години не правя експеримент
тоз котарак ако са ядоса и се развихри нещо
ще ме бродира кат гоблен, направо стана горещо.

По едно време се прибира и бабата запъхтяна
хем разтревожена, хем и някак твърде засмяна
уморих се да набирам , пръстите ми умаляха
притесних са, викам си леле дали оцеляха?

Що по жегата ли? :))

Вчера отивам по икиндия аз на мегдана,
Що по жегата ли? Развали ми са герана!
И със стомни и кофи съм са накачулила
сигур цялто наше село съм била учудила.

Ама, че ни съм само аз за връзване са оказа,
защото на чешмата и друга баба са...показа.
Да ви кажа малко ми са поуспокой душата
няма само на мене да ми слънчаса главата.

Викам си тамън ще имам и харна раздумка,
коя обаче ще слуша, ако и тя е сладкодумка?
Абе все с положението някак ще се справим,
ако требе часовник кат шахмата ще поставим!

Ех, комшийке как я караш? А добър ти ден!
Май си са разшетала в жегата и ти кат мен?
Тебе пък какво на мегдана та води в тоз час
много си са забруждила в профил и в анфас.

Ох, да ти разправям реших да ходя на бостана
и отидох де, ама пуста забрава като ма хвана.
чак терцата от всякъде ти казвам ми са обърна
харно, че са оправих поне в село да се върна.

Чух от дядото, че дините заедно сте садили
обясняваше, с баба Краска комшии сме били.
Та много се радвам, че те намирам тук сега
на тебе разчитам да ми помогнеш от таз беда.

Ми то харно, ама магарето ни все е недовно
направо се тревожа, че от нещо то е болно.
Но, нищо! Ей сега ще повикаме през плета
и ще ни помогне моята комшийка Цвета!

Ти си причината

Ти си причината да се усмихвам,
когато съм с теб, мили, засиявам
в мекотата на гласа ти притихвам
искам с нежност да те дарявам...

Причината си, нощем да сънувам,
как във твоите обятия заспивам...
обвита в топлината що бленувам
от безвремието любов да отпивам.

Ти си причина да очаквам зората,
в очите ми капка роса да блести.
Закъсняла любов - дар от съдбата
това, от което се нуждая... си ти!

Тази наша любов!

От тази наша любов понякога боли,
в очите и в душите ни парещо вали.
Мисълта като лист отронен полита.
Любовта е по-силна от всичко! Не пита!

Без тази наша любов да живея не искам
мечтите, надеждата в ръцете си стискам.
Искам в прегръдката ти аз да се скрия,
от устните ти с наслада обич да отпия.

За тази наша любов с крилете на птица,
в сърце сила ще скътам - малка частица,
да остане недокосната от време и беди,
чиста и потребна в очите наши да лети.

И въздуха плаче...

Днес и въздуха плаче
в душите болката вали
не ще се спомена изплаче
където падне… там гори.

Живота сякаш е чаша с вода
наливаме в нея тревога, любов
понякога казва мекакво от това
утре да се усмихна ще бъда готов.

А утре пак забравяме малките неща
все очакваме подходящия момент
дори зачертаваме поредната мечта,
но съдбата не винаги е комплимент.

Обичта ти....

Сама душата ми при тебе долетя
и до твоята притихна приютена...
Като цветове пролетни разцъфтя
нежността... в мен дълго стаена.

Душата ти е като дом бленуван
слънчев лъч и ласка, нежно гали,
свят вълшебен, нощем сънуван...
Обичта ти, в мен пожар разпали.

Две души прегърнати се сливат,
а любовта ни сътворява красота.
Сноп мечти в зениците преливат
с блясък на кристална светлина.

Политат мечти

Утрото в нежна дантела загърнато,
е потопено в кристални капки роса.
От опияняващи аромати обгърнато
потрепва ярко цвете в моята коса.

Зората докосва с копринена мекота
в очите ми чудни картини рисува...
Да можех да отпия глътки топлина,
а душата ми вълшебства да сънува.

На крилете на птица политат мечти,
с най-нежни прегръдки пристигам.
Любовта и душата ми сам приеми
аз с целувки и усмивки те достигам.

Молитва

Ръцете си сплетох за молитва,
коленичила, сама съм в нощта.
Очите притворих в тишината...
Душата думи бавно зашептя.

Искам да бъда при теб когато
пробужда се зората за нов ден.
Да сетя на тялото ти топлината
на любовта ти да остана в плен.

Да видя искам на устни усмивка,
да заровиш пръсти в моите коси,
до теб влюбено да се притисна
в небесата музика да зазвучи...

Да, знам, че миговете са броени
и трябва да си тръгна след това,
но от сърце се моля аз съдбата
да ме дари с тази чиста красота!

В живота....

В живота какво ще ни се случи
не знаем, а може би е по-добре.
Уроци много всеки ще получи,
и дано има силата да ги разбере.

Искаме сякаш мига да няма край
жадни от него да отпиваме наслада,
но и пък, когато не очакваш, знай
получаваш шамар вместо награда.

Което било е не може да се върне
и макар понякога да ни загорчава,
когато с обич някой ни прегърне
и с дума една душата ни сгрява.

Приютена душа

На живота по пътеката вървя,
опитвам се дори да бъда смела.
Емоция съм и понякога греша,
но глава пред болка не съм свела.

Сега едва ли нещо ново научаваш
в тишината ми прочиташ мисълта.
Ти, любими, добре ме познаваш,
сега усещам силата на любовта.

Душата ми при твоята е приютена
с добрина, любов и с голямо сърце
разцъфтява нежността дълго таена.
Протягам за прегръдка двете си ръце.

Всяка твоя дума е за душата милувка
във всяка моя мисъл пулсира любов
в очите ми сякаш танцува усмивка ти,
мило, си чуден дар, тих благослов.

Нарисувай ми художнико!

Нарисувай ми художнико,

усмивка,

която тъгата да не може да изтрие.

Нарисувай ми художнико,

сълза,

която злото от света да може да измие.

Нарисувай ми художнико,

очи,

с които красотата да поглъщам.

Нарисувай ми художнико,

ръце,

с които само тебе да прегръщам.

Нарисувай ми художнико,

мечта,

с която да заспивам, а нощта да няма край за нас.

Нарисувай ми художнико,

криле,

с които да долитам и да те гледам с часове в захлас.

Нарисувай ми художнико,

душа,

в която водопади нежни си говорят с планината.

Нарисувай ми художнико,

търпение,

с което да обагря дните си докрай в живота.

Нарисувай ми художнико

и после само ме обичай!

Армаган

Армаган ти нося либе от далеко
Как си, на сърце ти дали е леко?
Нося китка, по росата е набрана,
в нея моята обич, либе е събрана.

От слънчеви лъчи изтъках премяна
да съм красива и в светлина обляна,
а от звездиците оплетох венец бял
в косите си го сложих – заблестял...

От душата си събрах всичката сила
и нежността дето там се е скрила,
по вятъра ти ги либе изпращам сега,
за да изгонят от душата ти всяка тъга.

Мислите ти цветя са красиви

Нежността в ръцете ти прелива
вълнение във вените потича
любовта в душата ти се влива
сълза една по лицето се стича.

Мислите ти цветя са красиви
слънчево зайче в очите играе
създаваш мигове щастливи
душата ти полита, мечтае…

Облак понякога слънцето скрива
или с четката си тъгата рисува,
но новия ден вълшебство разкрива
и усмивка на устните ще затанцува.

Запазете...

Когато в душата тъгата прелее
уморени раменете се свеждат,
а нали пак трябва да се живее
мислите мозайката подреждат.

Когато нещо силно желаеш
живота си на него посвещаваш
политаш като птица, ти мечтаеш
на сивотата лесно не се даваш.

Когато не си търсел нещо дори
и какво ли се случва се чудиш,
а съдбата иска да ти го подари
не допускай някога да го изгубиш.

За мене си, либе, като дар неземен (Шкафчето и krasimira1)

автори : Шкафчето и krasimira1

Каква си ми, моме, бела и червена,
като тебе друга не ще да намеря –
стройна, нагиздена със нова премена
и друго е важно – вечно си засмена.

Съм си момко бела, бела и червена,
щото съм израсла сред цветя в полето,
зло не си помислям, затуй съм засмена...
като славей пиле пее ми сърцето.

Песента ти, моме, надалеч се чува,
през гори, баири и поля широки...
хубостта ти, зная, навред е известна,
а очите твои – пъстри са, дълбоки.

Гледам, че и ти си, момко, доста харен
очите ти са топли, приказката – блага,
снажен си, напет си, със елек си шарен,
но в теб най-харесвам усмивката драга.

Когато те погледна, как да съм натъжен?
Тогаз ми се играе и ми се песни пеят...
От любов е, моме, моят поглед влажен,
а влюбените мъже плачат и се смеят!

Любовта е момко и мен завладялатя
е като бисер красив и безценен,
като слънце аз съм затуй засияла
ти за мене, либе, си дар неземен.

На лов с приятел!

- Добро утро, мило детенце!
Отвори очи сънено момченце.
Кажи ми, дете, какво сънува?
Какво твоето сърце вълнува?
- Добро утро, имам ангажимент!
Мамо, важен е всеки момент.
Трябва зъбките да си измия
бързо топлото мляко да изпия.
Ето, набързо закусих вече
обличам камуфлажно елече.
Хайде, мамо, помогни ми
бързо, раницата приготви ми.
Сандвичи, солети, безалкохолно,
да хапнем с приятеля ми охолно.
Днес ще отивам аз на лов,
но още не съм съвсем готов.
Пушката ще сложа на рамо
виж ме, голям мъж съм мамо.
С моя приятел се разбрахме
внимателно маршрут подбрахме.
Ще пребродим тилилейските гори
ще се отбием и в джунглата дори.
*********
- Наистина си вече мъж голям
любимо мое мъничко момче...
Смел в джунглата ще си знам,
а приятеля ти те очаква вече.