Цял живот бягам, а ако спра, накъде?
Тази дисциплина овладяла съм добре -
сама да бъде Душата отдавна е усвоила
в албум чувства неизречени е притаила.
Мечти, ала в забрани винаги облечени,
усмивки - кратки, на тъгата ми обречени.
Зад врати дебели заключена с катинари
без правото дори да прави коментари.
Цял живот бягам, а сега дали да спра?
Да видя ли на монетата и другата страна?
За мен това е непозната, нова територия.
Да зная, лесно е да се говори на теория...
Готова ли е душата ми да вкуси свободата?
Дали ще мога на глътки да отпия красотата
или да опитам, до дъно чашата да изпия?
А може би отново с гума всичко да изтрия?
Цял живот бягам, а сега дали да спра?
..........................................................................
събота, 26 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар