Възможно ли е?

Възможно ли е поне за ден
да забравя за проблемите
и на шега, с усмивка в мен
решение да имат дилемите?
Възможно ли е да се променя
и от нищо да не се вълнувам,
усета за болката да притъпя
или пък да мисля, че сънувам?
Възможно ли е, когато душата
е уморена от ежедневието сиво
да затворя след себе си вратата,
да се озова на място по-красиво?
Възможно ли е да ни завладяват
магиино да се случват чудесата,
бистри водопади песен да запяват
девствени и чисти в планината?
Възможно ли е арфите да оцветят
с вълшебните с извуци небесата,
ароматни, цветни думи да шептят
по дърветата клоните и листата?
Възможно ли е вятъра успокоен
с облаците пухкави да си говори,
а всяка сутрин с лъч пресътворен
слънцето прозореца ми да отвори?
Възможно ли е като капчици роса
да се влива радостта в реката,
а ромонът й да звучи като гласа
на щастливо детство над земята?
Възможно е щом силно го желаем
волни с птиците д аполетим високо.
Не трябва да спираме да мечтаем

нека носим в сърцата си доброто!