Мечтите дават крила (за rosen_rosen)

Мечтите, Росене, ни дават крилата
с тях някак по-различен става света.
Мъничка стъпка са те към свободата
и трябва само да повярваме в това.

Казваш, че в душата ти е пусто сега.
Знаеш ли, всеки има моенти такива
мисля, че не ти нея, а поезията те избра
от думитите ти красота,за да се попива.

Няколко пъти в огъня стиховете ми горяха
захвърлях без жал всяка дума написана
само след миг по лицето сълзите боляха
грешах, но присъдата беше подписана.

Дори един читател при теб да се отбие
след стиховете ти ще е някак променен,
защото нещо за себе си той ще открие
и по нов начин ще погледне новия ден.

Това е достатъчна причина да останеш
да ни радваш със стихове да продължиш!
Ти, можеш срущу тъгата да застанеш,
но не можеш с мечтите си да се простиш!

ДЕ Е ТРЕНА???

-Къде се губи тая Трена,
та в сайта няма я пет дена?
- Чух,че шетала с метлата,
пушек вдигал се из махалата…

- Разправят, печката разбила
и манджата си не сготвила !
-Да не би сега да пости,
я да и идем ний на гости!

-С какво тогаз ще ни гощава?
Със постно…? А ще ме прощава!
-Ще запали скара на дърва,
че обичам печени месца, охаа!!!

-А ако иска да се извини,
да вземе баница да извърти?!?
-Дай да ходиме към тях,
че от глад почти умрях!

-Я първо да и позвъним,
че да не бъхтиме до БДИМ!
-(Тууут) Ало, добър вечер, Трена?
……. тук сме, лафим си със Пена!

-Кажи и, да пристига тука,
че иначе е…. пълна скука.
-Трено появи се тия дни,
че без тебе не върви!

Влюбена в Жан Клод Ван Дам

До лудост влюбих се в Жан Клод Ван Дам
и казах го направо на мъжа си.
От смях разтресе се и стигна се до там,
че лекар трябваше да се намеси.


А после цял от щастие огрян,
билет ми купи, уреди ми виза.
За твой'то щастие, ми каза той без свян,
продал бих и последната си риза.


Усетила подмолният разчет,
реших аз щедростта му да проуча.
Направих му проверки и отчет
поисках му, но... без да го получа.


Дано да се спогаждате и той
във тебе да се влюби до полуда.
(Така омайваш ме със думи, мили мой,
но няма да ме въведеш в заблуда).


Възползвал се от моята любов,
той искаше облага да „намаже",
да ме изпрати в свят далечен, нов
и да не мога да се върна даже!


Готов бе мило, драго да даде
от него само аз да съм далече
самичък щом дома се прибере,
да прави той каквото иска вечер.


Да гледа мачове и да яде
храни нездравословни, даже бира
да пие без да сложи и мезе!
(Не знае той храната да подбира).


И рекох си, аааааа, няма да се дам,
та той така съвсем ще се съсипе!
По дяволите Жан и Клод Ван Дам,
да ми не е изпила чавка пипе???


Така живота с него пропилях,
простила се с ГОЛЯМАТА НАДЕЖДА.
Но и мерака на съпруга си „кръцнах"
живота си той сам да пренарежда...!!!

На пет

Елчо е юнак напет,
днеска става той на пет.
Таз сутрин се събуди рано
и започна с думи: „Мамо,
трябва торта да се купи,
напитки разни и мезета,
че очаквам много гости –
от махалата всичките хлапета!”
Усмихна се Елчова мама,
нали ù е радост голяма,
ще слуша днес, ще изпълнява
и Елчо с обич ще дарява!
Юнакът да е жив и здрав,
да има винаги късмет,
след сто години пак да кани
и с успехи да върви напред!

Честит рожден ден, сине!

Имам си в къщи един сладуран
той на живота ми смисъла дава.
Леко непослушен е тоз бърборан
цял ден въпроси различни задава.

Кой оцветил е в зелено тревата?
Защо и днес слънцето го няма?
От дъжда с чадър ли се крие луната?
Бабо, беше ли палаво дете и мама?

Защо жабчето е зелено и може да квака?
Слона защо е толкова сив и голям?
Защо зайко пак се е скрил в храсталака?
Защо витамини трябва редовно да ям?

На различни теми разговаряме
и много приказки му разказвам.
Страници от книжките разтваряме
колко са важни буквите показвам.

Ех, колко бързо времето минава
и момчето освен, че играе с коли
вече много сериозно се занимава
да пише букви и едно, две, три

...………………………………………..
Сине, здраве и късмет ти желая,
на слабия винаги подавай ръка.
Ще имаш и трудни моменти, зная
но винаги се изправяй след това.

Много уроци от живота ще получиш
и хора различни ще срещаш в деня.
Че всичко преминава ще научиш
и колко голям и красив е света.

Нощно приключение ( Шкафчето и krasimira1)

Шкафчето и krasimira1

Скоро реч се пак отвори,
за наш`то, веселото село.
Една баба, насред двори,
нощем се разхожда смело.

Нощес излезнах аз навън
на звездите да са насладя,
не ме ловеше нещо сън...
намислих да ги преброя.

До де се стигна, мили Боже,
преди жените кат будуваха
преварваха се коя как може -
с мъжа под чергата лудуваха.

На пейката ни тихо се курдиса
хвирнах глава звезди да търся...
"Пътя млечен" тъкмо преоткрих
-нещо шумна, щях да се изтърся.

Това май бил е някой воайор -
навъдиха се старци разни,
за селото ни е голям позор
очите пълни, а ръцете празни.

В бойна стойка опна се снагата,
припомних всички хватки от карате,
настроих се да му строша главата...

... а от храстите излезе малко пате.

И сякаш

Капки дъжд
целуват
кожата ми
и попиват
в топлото ми тяло,
а то очаква
следващите
зажадняло.
И от допира
потръпва леко,
а те ме погалват
толкова меко.
И сякаш ми
шепнат,
че ме желаят
и да ме възбудят…
се стараят.