Душата няма нужда от нови рани,
знай, че много умори се да тъгува
тя иска вече с красота да се храни,
но не иска с първа класа да пътува.
Душата е алеята цветна в градина
и от светлина и грижи се нуждае
тя е като жарта в топлата камина,
но защо има лед в сърцата-не знае?
Душата е птицата долетяла тук,
за да потъне в нежността на небето
като песен изпята, без ноти и звук.
Песен, която е подарък от сърцето!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар