Бабини неволи :)))

Да ви са оплача моята хич не е лесна
ох, една скрилоза от скоро ме тресна.
Приготвям аз както обикновено кафето,
но гледам намръщено на дядото лицето.
"Скъпа, това не може изобщо да се пие
дано само по пътя корема да не ме свие!
Ти сложи ли си училата кафето като прави
видя ли, от черния пипер колко постави?"
Никъде сама не иска да ме пуска вече,
а и да не говорим пък да ходя на далече.
"Ами ако, вместо у дома да се върнеш
се объркаш и в чужда махала...свърнеш?"
„Споко - викам - Нали ма болят краката,
а и на кой му трябва бела на главата?"
Уж засях в една саксия- треперушки,
но защо ли сега бера... люти чушки?
Пак харно е ще ги турна във буркани
дано да станат и на вкус като от лани.
Веднъж дядото специално ме изпрати
при аграрната да купя разни препарати.
За лозето да пръска, трябвало да взема,
но и тук отново ме намери... проблема.
Влизам аз сербез в магазина ви казвам
бъркам в чантата бележката да показвам.
Обаче всичко друго в нея има, ама нейсе
викам на момичето "Ти, поне посмей се !
Айде баба, ти със здраве остани си тука,
пак в къщи ще ми рекат, че сгазих лука".
Друг път пък вместо списъка с илачите
на аптекарката нося списък със задачите.
А тя ми казва "А, ама това не е за мен.
Аз тука не продавам бабо... керпиден.
Виж ако ти трябва чай от лайка, мента
ще те обслужа сега, даже на момента.
"И тя милата сигурно понякога се чуди
аз ли или и всички други баби са луди?
Ох, да ви споделя каква тревога имам
май е от илачите дето сутрин ги взимам.
Таз мойта болест сега да не ме накара
да са подмладя или на клуб да ма закара.
То така е, а и на още години като стана
може и при младежите даже да застана!
Те моите премеждия не си знаят края,
ами сега да отивам и да направя чая.
Че в нашия клуб пак ще имаме сбирка,
от бисери Вълкан - пише стихосбирка!
;)Ама зарана бях малко нещо пак смутена
та да питам - бирата да бъде ли студена?