РАЗМИСЛИ

Когато ни поканят на трапеза и на веселба
все нямаме време или празна е домашната хазна.
Когато с приятели искаме да пием по едно -
оказва се, че пак ще правим "ремонт" на старото рено.
Когато получим писмо с поздрави сърдечни.
за сватба на наши роднини от град - далечни
първо ни се иска веднага да тръгнем,
за да им кажем, че се радваме и да ги прегърнем.
След това болка силна пронизва ни сърцето,
защото отделените пари са за летен лагер на детето
и после поканата красива се озовава в чекмеджето.
Обаждаме се и отказваме - просто и тактично,
а да вземем пари на заем не е никак практично.
Само след миг потъваме на ежедневието в казана
и се чудим как да се пазим от злобата и вкуса на катрана.
И докато разберем се е завъртяло на живота колелото
и един ден ни известяват кога е на приятел или на роднина опелото.
Тогава намираме време, а от съседа ще вземем на заем пари,
за да окажем закъсняла почит - купуваме най-скъпия венец дори.
Сълзи, болка и много думи неизказани
като камък дълго ни тежат срещите от нас отказани.
**********************************************
И както винаги в театъра след края на пиесата
невидима за нас ръка отново е пуснала завесата!
От нас зависи дали искаме сценария да променим
и на аплодисментите на живота по-дълго да се насладим!