Ръцете си сплетох за молитва,
коленичила, сама съм в нощта.
Очите притворих в тишината...
Душата думи бавно зашептя.
Искам да бъда при теб когато
пробужда се зората за нов ден.
Да сетя на тялото ти топлината
на любовта ти да остана в плен.
Да видя искам на устни усмивка,
да заровиш пръсти в моите коси,
до теб влюбено да се притисна
в небесата музика да зазвучи...
Да, знам, че миговете са броени
и трябва да си тръгна след това,
но от сърце се моля аз съдбата
да ме дари с тази чиста красота!
неделя, 27 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар