Елате, баба да ви разкажа какво ми са случи
какво положение демек сабахлян са получи.
Пак при мене смешна ситуация са получава
ей, не мога да разбера как все така... става?
Ама да не са разсейвам, че таз скрилоза пуста...
Леле хора, аз дали си сложих новата фуста?
Отплеснах се, ще карам направо по съществото
макар, че май забравих и къде оставих тестото?
И вие отивате на там, та хич да не ми се смеете
то и при вас ще дойди, друга песен ще запеете.
Докато съм хванала здраво мислата да са изкажа
макар, че скоро в махалата няма да са покажа.
Добре, няма да ви държа повече в напрежение
ще ви споделя причината за мойто притеснение.
Та, с бабите сутринта си хортуваме на мегдана
преброявам ги и гледам всяка дали е засмяна.
Смях ви казвам на сред село от зарана се лее
бабата отива да шета след като добре се разсмее,
че иначе къщната работата хич няма да и спори
ще е кахърна и може да се скара с някого дори.
Ама нали вече и дядовци имаме в нашите редици
купона хем тече, хем заплитаме за зимата терлици.
Днес го беше взела липсата нашия дядо Вълкан
може би се нуждае от почивка или е хванал... балкан.
Аплодирах много дълго римотанца на Ани и Жоро,
а той ми вика, готви са и с теб ще танцуваме скоро.
А сега де, не можеш ма уплаши, за баба ти Краска
още дълго ще се говори в оная ми ти Небраска,
а камо ли от един танц с тебе аз ще се огъна
още от сега знам, че от смях на 3 ще се сгъна.
И в тоз тъй да се каже смешно тържествен момент
на мегдана се появява един съвсем непознат елемент.
гледана всичките приказливи, че и с нови премени,
ама сигур много са озадачи защо ли сме толкоз засмени?
Преглътна си притеснението и ме попита пътя къде бил,
че май са загубил и вместо на ляво на дясно той завил.
Е, хубаво ама аз стоя безмълвна, като ми е още смешно
мислеше си човека, че на мен ми трябва помощ спешно.
Сега ако започна и на него обяснения да давам - та отиде,
че да не са чудите тия дни що баба Краска не са виде!
неделя, 27 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар