Като пролетта съм нежна и свенлива
обичам вятър да танцува в косите ми.
Окъпана в багрите на зора красива
уханно разцъфват отново мечтите ми.
Като топъл летен ден съм лъчезарна
с усмивка - капка роса върху цвете.
За това на теб любов, съм благодарна
за прегръдка разтварям смело ръцете.
Понякога и листопадна, като есента
в очите ми, в душата ми тъга вали.
Заслушвам се на капчука в песента...
По-силна ставам от болката... нали.
В зимната нощ като огъня сгрявам
спомени на бавни глътки отпивам
добрина и усмивки отново дарявам
чашата със щастие и обич доливам.
събота, 26 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар