Ангели….

Бели ангели тихо в нощта долетяха,
над мене разпериха нежно криле.
Без да говорят - те просто мълчаха –
в молитва бях скръстила двете ръце.

Попитах ги: „Ангели, защо сте при мен?
Дали съм пред Господ аз съгрешила?
Ако трябва вземете ме. Предавам се в плен...
Но трябва ли на всички да съм простила?”

Те казаха: „Поспри се, нека поговорим.
Във времето, със нас, ела се разходи.
Пред теб вратата днеска ще отворим...
не се страхувай – напред смело върви.

Аз съгласих се и потънахме във мрака.
Попитах: „Що ли ме очаква занапред?”
„Писано ти е, но отговора ще почака.
За всяко нещо във живота идва ред!”