Когато ролите разпределяше съдбата
не си направи труд дори да ме попита
какво мисля и съгласна ли ми е душата.
Пред врата сценария оставя и... отлита!
Ветрове бързо страниците разпиляват,
като палави хлапета годините си тичат,
стрелки невидими часовете отброяват
преминават мигове, като река изтичат.
Мигове ту в тъмни, ту в светли цветове
редуващи се бързо, обгръщащи сърцето:
осеяно с прекрасни проленти цветя поле
или порой дъждовен - ураган в небето.
Бурята щом премине, засиява шарена дъгата
декорите се сменят, слънце гали ме с лъчи -
сякаш с пръчица вълшебна прогонва тъгата
пресушава капките сълзи от моите очи.
С глътка въздух и болка живота започва нали?
Знам, че отредена ми е главна роля в пиесата,
със сценария трябва да се съобразявам... Дали?
Ще чуя ли аплодисменти, щом спусне се завесата?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар