Понякога си като полъх нежен,
като цвете съм в твоите ръце,
понякога си като дъжд копнежен
с милувка галиш... моето лице.
Понякога съм като зора красива
с усмивката ти слънчев лъч танцува
понякога съм като река щастлива
обичта ти в очите ми дъга рисува.
Понякога си като пеещ водопад аз-
мелодия написана от планината,
понякога си като тъжен листопад
а аз откривам в него... красотата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар