Искам да съм секунда в минута една една
капка дъждовна да бъда дори,
да бъда в очите ти, от щастие сълза,
слънчев лъч погъделичкал те в зори.
Искам да бъда вятър палав на вън,
протягайки ръка да те докосна сега,
а не да те прегръщам само на сън...
Искам да съм цвят в красивата дъга.
Искам да бъда, но не винаги успявам,
само поглед един предизвиква ураган.
В думите като снежинка се стопявам
изригват в миг емоциите, като вулкан.
Но мисълта за теб ме събужда в зори,
преплетени с трепет са нашите длани
тупти сърцето ми още по-силно дори
две души в миг са отново сърбани...
събота, 26 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар