събота, 12 септември 2009 г.
Молба
Слънце, идвам аз при тебе с молба
птица искам аз да бъда и да полетя.
От душа те моля, да ми дадеш крила
с поглед да мога да прегръщам света.
Слънцето с учудване очите си отвори
Защо, ти, от мене искаш точно това?
Замисли се и после тихо проговори.
Та ти си имаш богатство?!Ти си жена!
Да, така е! Но искам в небето да се рея
и с вятъра да си говоря за много неща.
Като луната за зората аз да копнея,
за ден поне сбъдни ми тази мечта.
Можеш в мислите си ти да политаш
света ще е такъв какъвто ти го искаш.
Чувства различни дори да изпиташ.
трябва само мечтите в ръце да стискаш.
Но нека опитам да бъда различна сега
с облаците пухкави да потанцувам.
Поне за миг да зърна цветната дъга
и после дълго тази красота да сънувам.
Остани си, момиче, такава каквото си,
с крилете не можеш никой да прегърнеш.
Твоето щастие високо в небето не търси.
затова не искай в птица ти да се превърнеш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар