На сцената бяха
баба Краска и дядо Шкафчето
Баба Дива вчера ми заръча
За драмсъстава да те осветля,
а аз нали съм просто Жулиета
от балкона още си вися.
Не се плаши мила Жулието,
Шкафа як е, ще те отнесе,
само моли се на Богав снега
да се не изтресе.
На теб не трябва ти беля,
кран по-нужен е сега.
Без грефури ми е трандафора
голям да знайи ще ти е зора.
Ти за кран недей мисли,
а още малко повиси,
шейната да докарам аз,
пък пусни се чак тогаз!
Без туй си вися на балкона
като маймунката на клона.
После може бизнес да зафана
алпинистка мисля аз да стана.
Вярно си като маймунка,
трябва да купя гъдулка,
да те водя по селата -
смях да правиш на децата.
От къде дойде ти таз идея
сега да плача или да се смея?
Тя моята много мътна стана
що не взема тука да остана.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар