НА МОЕТО МАЛКО СЛЪНЧИЦЕ!

Мило мое детенце,
мое слънчево момченце!
От съдбата си за мен най-големия подарък
и правиш всеки един от дните ми ярък.
Вече си на години три
голям мъж станал си - почти!
Всеки ден задаваш ми въпроси много,
а понякога дори ме гледаш строго.
Защо Мечо има копчета вместо очички?
Луната ли нарисува всички звездички?
Защо в гнезда живеят всички птички?
Защо вчера валя, а днес е горещо
вълнува се сърцето ти от всяко нещо!?!
Защо е полезно млякото краве?
защо е важна думата здраве?
С какво си играят облачетата в небето?
Рожден ден празнува ли рибата в морето?
Защо житената питка отивала в полето?
*************************************
А от мен се изисква да бъда с времето в крак
и да отговоря на въпросите на моя малък юнак.
Един ден докато слушахме детски песнички
все любими и интереснички
яз, реших, че с тях ще ми бъде по-лесно,
а на детето ще му бъде интересно.
Успях да отговоря на няколко въпроса
чрез песните любими
и моите рими.
И така с тези две твои ръчички,
които са като палави сестрички
сутрин лицето и зъбките ще миеш,
но като мишлето в джоба лешници няма да криеш.
Знай, че за да порастеш
много трябва да ядеш,
за да станеш здрав и як
най-безстрашен и голям юнак!
Но не можеш като Коса с дълъг нос,
когато пожелаеш да ходиш в гората бос
или като зайченцето бяло,
което от игри дори не видяло
кога слънцето у дома се прибрало.
А баба Зима, когато размята белия кожух
не бива да хапваш от снежния пух,
а трябва да обуеш топлите чорапки,
защото навън отново падат капки!
Не трябва и като котето да четеш книжките,
за да научиш как се хващат мишките,
а от тях ще научиш неща интересни
и много нови стихчета и песни.
И така за днес приключвам с
с детските песни любими,
а и умориха се и моите рими.
Обаче моето малко дете,
когато стане татко ще ме разбере
колко е трудно да му задават въпроси пак и пак,
а той ще трябва да отговаря - няма как!