Първо ще започна да свалям... жилетката,
(а кажи баба харна ли ти са види плетката?)
по-лани май беше на дернека кат я захванах
помня, че даже на хорото два пъти са хванах.
Аз пак са отплеснах баба, ама ти извинявай,
сега свалям я полекичка и затуй... внимавай.
Идва реда сега на мойто кафявото... елече
май губиш търпение като та гледам... вече?
(На елечето игла безопасна съм закачила,
защото копче ми липсва, та съм я забила...)
Уф, на таз безопасна игла си убодох пръста.
А сега ли точно трябва да ма среже и кръста?
Е, харно де недей са изнервя бе баба изобщо.
Ааааа, искаш дрехите да ги свалям - общо?
Че то това да не ти е кат концерт пожелание
Ей, сега на мига ще ти намеря занимание...
Следва отстраняването на дебелото поло
Усмихваш са а? Ама не можеш видя още голо!
Презрамките на комбинизончето свалям бавно
Ех това стриптизорството било направо славно.
Полата кога ще видиш на пода са интирисуваш?
Както ме гледаш, да ни вземеш да ма нарисуваш?
Умалял си бил на стола да седиш, май ми казваш!
Какво и как да го правя, искаш ти да ми показваш?
А, баба мен не ма учи, те тез работи така не стават.
Поглед трябва да е нежен, а ръце вързани остават!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар