Ох, аз пак са поставих в една... ситуация
ама ви казвам от всякъде си е излагация.
Аз харно си стоя само в къщи и кротувам
през плета с другите баби си хортувам.
Ама то никога не е късно да стана за резил
като дойде и хич даже ни пита дал съм каил.
Днес както обикновено са посмяхме добре
ама само който е при нас може да ме разбере.
Та да ни са отвличам повече от вниманието
по живо по здраво са пръсна и събранието,
ама сподели накрая една моя дружка драга,
че имала необходимост Краска да й помага.
Аз викам, тръгвам сега на часа щом е за тебе
кажи проблема и ще сторя каквото там требе.
Отидохме във въпросната баба и се настанихме
почерпи ме и таман от кафето глътка отпихме.
На двора някой повика и Шаро започна да лае,
че нямаме звънци на село сугур всеки го знае.
Кучето като усети котка е най ви казвам смело
абе изобщо не може да се скучае в нашето село.
Хлопнаха врати и дойде една нейна съседка
да я помоли да й покаже на една кука плетка.
На мойта дружка се наложи спешно да излезе
,каза, че ще се върне преди слънцето да залезе.
Каза ми „ти Краске, си допий спокойно кафето
то изстина, но няма да имаш бръчки на лицето.
Ей това е телевизора, а ето тук това е DVD-то
не доближавай до котето, че нещо е сърдито.
"Е хубаво ама очи в очи с животното останах
честно ви казвам да мърдам даже престанах.
Аз жена и половина демек над 70 килограма,
пък котето да тежи има няма повече от 500гр.
Добре обаче като взе, че звънна им телефона
ами сега де, как да се добера и до микрофона?
Ама реших да си кротувам, изобщо да си трая,
че какво ще направи Томчо де, няма как да зная.
Телефона обаче, звъни ли си звъни... настоява
ама и животинката територията своя отстоява.
Държи ме ей така някак под едно.. напрежение,
направо се изпари ви казвам цялото настроение.
Както и да е телефона умаля в един момент,
а викам на стари години не правя експеримент
тоз котарак ако са ядоса и се развихри нещо
ще ме бродира кат гоблен, направо стана горещо.
По едно време се прибира и бабата запъхтяна
хем разтревожена, хем и някак твърде засмяна
уморих се да набирам , пръстите ми умаляха
притесних са, викам си леле дали оцеляха?
неделя, 27 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар