Армаган

Армаган ти нося либе от далеко
Как си, на сърце ти дали е леко?
Нося китка, по росата е набрана,
в нея моята обич, либе е събрана.

От слънчеви лъчи изтъках премяна
да съм красива и в светлина обляна,
а от звездиците оплетох венец бял
в косите си го сложих – заблестял...

От душата си събрах всичката сила
и нежността дето там се е скрила,
по вятъра ти ги либе изпращам сега,
за да изгонят от душата ти всяка тъга.