Баба ви Краска ходи на море,
(то хич не ми се отрази добре),
взеха, че подуха ми се краката
и от доктори ми побеля косата.
Имам отоци и тежест през деня,
питам "Докторе, как да ги сменя?",
а той ми казва, че имала съм вени...
ама по-специални - разширени.
Ластични чорапи, бинт имало даже,
аптекарката щяла всичко да покаже.
Отделно да си мажа добре с мазила краката,
за да спадне подутината.
Правилно било на моите години
да си стоя под сянката в градини.
Препоръчаха ми сред планината
да се цамбуркам често във реката.
И трябвало следобеда като стана
с всякаква работа да престана,
да се настаня удобно във леглото
да правя упражнение - "колелото",
после да стъпя от пета на пръсти...
Ами ако баба, краката си скръсти?
То вместо облекчение да получи
ще вземе друга случка да и се случи.
И тогава няма сутрин, няма пладне
баба ви Краска ще вземе да падне,
а падна ли, определено се страхувам,
че от това съвсем ще се надувам?
Тръгвам си от кабинета аз отчаяна
от обясненията сложни съм замаяна,
по стълбите слизам така, по-полеко,
а насреща ми една дружка - отдалеко.
"А, живо-здраво приятелко моя драга,
и на теб ли при доктора ти са налага?"
Тя пък милата да вземе да... забравя
и все в комични ситуации се поставя...
Заприказвахме се с нея - уж за малко,
(а и срещата да не полеем ще е жалко)
То кога ли пак случай ще ни се отдаде,
пък и едно кафе ще ни се отрази добре!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар