Кажи ми...

Кажи ми така ли ще минават дните?
Кажи ми и така ли отредени са съдбите?
Кажи ми ще стигна ли на щастието дълбините?
Кажи ми или просто замълчи и ръка ми подай,
колко бързо мина времето и вече е май.
С откраднати или прочетени на бързо думи
в мисли преминали през поля, реки и друми
в очакване на изгрева и всеки следващ ден,
през който ще напиша Добро утро или Добър ден.
В разходките дълги из горите или полята,
дали да разкажа приказката прекрасна на житата.
В разговорите с облачето в небето,
което ме пита защо от нежност прелива ми сърцето.
В рисунките по пясъка, на които чайките дори се чудят,
а мравките ме гледат строго и отиват да се трудят?
Със скрити зад усмивката мечти,
които ще станат реалност или може би - почти.