“Никога не е късно да станеш за резил” :))

Разказвала съм ви за моите грешки
всичките съм ги възпяла в смешки.
Уж трябваше да съм си взела поука
Да, ама не! Пак съм дюс през лука.

Дори предлагам да променят лафа,
защото се държим за ръка все с гафа.
Дали пък аз сама не си търся белята,
то от харно аслъ не ми побеля косата.

Та, да ви разкажа как са оризилих
направо сама шапката си... скрих.
Нямаше ме, но ей ме сега тука цяла
още някоя баба да не е разбрала?

Трябва викам да взема нещата в ръце,
ама пусто много слабо е мойто сърце
страх ме е от игли и бяла престилка
виж друго си е с оназ ти ми точилка.

Отидох в града да са запиша на курс
тъй де, това си е направо важен ресурс.
На лекциите лесно, само слушам и пиша,
но друго си е човек на среща ти да диша.

Тоз път направо с двата крака в бетона
да бях видяла поне името му в картона.
Няма добър вечер няма здраво -живо
виновна ли съм че пижамите са в сиво?

Силна, вилна, жена че и половина
(ама ще ми държи влага цяла година.)
Влизам в стаята и направо връхлитам
за кой аджиба е илача хич и не питам.

В тъмното обаче обърках пациента
и представете си сега... момента.
Аз в ръка с таз ти ми спринцовка
с изчислена ама точно... дозировка.