Когато в душата тъгата прелее
уморени раменете се свеждат,
а нали пак трябва да се живее
мислите мозайката подреждат.
Когато нещо силно желаеш
живота си на него посвещаваш
политаш като птица, ти мечтаеш
на сивотата лесно не се даваш.
Когато не си търсел нещо дори
и какво ли се случва се чудиш,
а съдбата иска да ти го подари
не допускай някога да го изгубиш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар