Нарекли са ме Елеянчо,
но татко вече ме нарича калпазанчо
като майстор дома ни префасонирах
и за забележките на мама се абонирах.
Добре, че в къщи не слагат черни точки,
защото ще облепят в банята всички плочки.
Да не пипам тук, защото било опасно,
а там трябвало да завия на дясно
искат да папкам, слушкам и да си играя,
а кога ще правя бели и сам вече не зная?
Всяка сутрин мама ме сресва
и ме пита дали таки ми харесва!?!
Първо трябва да закусим
нова песничка ще разучим
или нещо друго ще научим.
После ще си поиграем малко,
което според мен е жалко.
Здължително било и спането
от него казват бързо растяло детето.
За разходка после ме обличат
грижат се за мен и ме обичат.
Признавам много се стараят
и за светлите ми бъднини мечтаят
всичко ценнои добро искат да ми завещаят.
Стана работата ясна
ще решавм сам, когато порасна.
Аз обаче чаровен съм и зная,
че момичетата бързо ще омая.
А с моята осанка
може да работя в банка,
а ако стана манекен
на първа страница ще бъда всеки ден
или пък да стана капитан
и като същински Магелан
ще се разхождам от океан до океан.
Баба Ели претенции за професията ми няма
трябвало да ми харесва и заплатата да е голяма.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар