Ти си причината да се усмихвам,
когато съм с теб, мили, засиявам
в мекотата на гласа ти притихвам
искам с нежност да те дарявам...
Причината си, нощем да сънувам,
как във твоите обятия заспивам...
обвита в топлината що бленувам
от безвремието любов да отпивам.
Ти си причина да очаквам зората,
в очите ми капка роса да блести.
Закъсняла любов - дар от съдбата
това, от което се нуждая... си ти!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар