Сама душата ми при тебе долетя
и до твоята притихна приютена...
Като цветове пролетни разцъфтя
нежността... в мен дълго стаена.
Душата ти е като дом бленуван
слънчев лъч и ласка, нежно гали,
свят вълшебен, нощем сънуван...
Обичта ти, в мен пожар разпали.
Две души прегърнати се сливат,
а любовта ни сътворява красота.
Сноп мечти в зениците преливат
с блясък на кристална светлина.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар