Днес и въздуха плаче
в душите болката вали
не ще се спомена изплаче
където падне… там гори.
Живота сякаш е чаша с вода
наливаме в нея тревога, любов
понякога казва мекакво от това
утре да се усмихна ще бъда готов.
А утре пак забравяме малките неща
все очакваме подходящия момент
дори зачертаваме поредната мечта,
но съдбата не винаги е комплимент.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар