Туптят минутите болящи.
Пулсират мисли в кръговрат.
Издъхвам в празнота крещяща.
Изваяла страха с ръце.
От писано не мога да избягам.
Ако те има моля те, ела!
С обич и прегръдка сътвори ме.
Даже ще ти кажа как да е това.
От вятъра полъха вземи,
от цветето копирай нежността,
от зората свежест поеми,
от вълната ползвай жаждата,
от птицата вземи свободата.
От душата си вземи добрината.
И само ме Обичай!
Сътвори ме!
събота, 26 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар