За мене си, либе, като дар неземен (Шкафчето и krasimira1)

автори : Шкафчето и krasimira1

Каква си ми, моме, бела и червена,
като тебе друга не ще да намеря –
стройна, нагиздена със нова премена
и друго е важно – вечно си засмена.

Съм си момко бела, бела и червена,
щото съм израсла сред цветя в полето,
зло не си помислям, затуй съм засмена...
като славей пиле пее ми сърцето.

Песента ти, моме, надалеч се чува,
през гори, баири и поля широки...
хубостта ти, зная, навред е известна,
а очите твои – пъстри са, дълбоки.

Гледам, че и ти си, момко, доста харен
очите ти са топли, приказката – блага,
снажен си, напет си, със елек си шарен,
но в теб най-харесвам усмивката драга.

Когато те погледна, как да съм натъжен?
Тогаз ми се играе и ми се песни пеят...
От любов е, моме, моят поглед влажен,
а влюбените мъже плачат и се смеят!

Любовта е момко и мен завладялатя
е като бисер красив и безценен,
като слънце аз съм затуй засияла
ти за мене, либе, си дар неземен.