Другата в мен

Събуждам се и по навик на деня се усмихвам
пантофи обувам, после на бързо си правя кафе.
Отпивам глътка и в размислите мои притихвам
и пак си обещавам тази нощ да се наспя добре.

Другата в мен вратата след себе си смело затваря
тя е с чаровна усмивка и най-звънливия смях .
С чувство за хумор на сърдития дори отговаря
и не се замисля дали всичко забранено е грях.

Намръщена в огледалото отново поглеждам,
а и годините вече са оставили малка следа.
Грешките си на рафтовете на живота подреждам,
може би натъжена и уморена от много неща.

Другата в мен с тениска и дънки се облича
сред облаците все още вижда кораб с платна.
С малчуганите в махалата след топката тича
кажете ми как да съм тъжна след всичко това?