Ураган хоризонта раздира
и със сила смачква земята.
Вълната непокорна намира
път и сякаш достига луната.
Бурята в небето се прибира,
четка сякаш рисува дъгата.
Тишина отново сълза спира
и иска да промени съдбата.
Мисъл мечта в полет възприра...
В любовта се ражда красотата.
неделя, 27 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар