В прегръдката нежна на небето
нощта клепачи бавно притвори
съня прашец посипа по лицето
и сякаш врата невидима отвори.
Звездите покорно пътя осветиха,
а луната в люлка се превърна
облаците тихо тайната разкриха
при теб идвах, за да те прегърна.
На крилете на любовта си летях
копнеех за целувка твоя, една.
Теб, любими мой там аз съзрях
сега съм най-щастливата жена!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар