А елате ми сега бабини сладки ( за Стаска и Дивото) ;))

С обич и усмивки за двете баби от клуба
на Неанонимните Смехохолички /КНХ/

Седнали сме до жълтата джанка на дернек
и уж съм захванала на терлика другия юрнек
ама все на майтап нещо днес май ма избива,
а пък баба Стаска милата с кафето са залива.

От както ме познава кафето все студено пие,
а и петната на пижамника не може да скрие.
Понякога като пропуснем това упражниние
на лицето и се появява сериозно изражение.

А Дивото, пак е на препълзявания и прибежки,
но пък задължително си стенографира бележки.
По някое време се появява и през плета викне
в какво съм се превърнала идва да надникне.

Ми тъй де, то на работата и трябва настроение
даже ми напират и думи за ново стихотворение.
Важното е да си върви покрай другото и мохабета
аз освен, че съм д-р Куйн съм и капитан Паланета.

Та, да не забравя за какво ми беше на въпроса
Да, ред е бабини златни Краска да ви изтипоса.
Аз вярно, че за кратко си бях направо смутена,
но вие знаете, че бирата не оставям неизстудена.

Кога бе мили мои бабини тоз клуб се създаде
и коя от вас на таз блестяща идея живот и даде?
Вие сте направо като лимонки скрити и потайни
как ми кажете издържахте да пазите тез тайни?

Вие да не сте случайно от службите специални
направо сте баби и половина, че даже фатални.
Благодаря ви, слънца за всичко от сърце
за голяма прегръдка отворени са моите ръце.

А пък и прецидателката нашата баба Ана
хич и да не си мисли, че няма да я подхвана.
Ама с нея ще се разправяме на четири очи,
като и поднеса нес кафе, което много горчи!