От облаците наметало ще ушия,
щом съм тъжна - там да се скрия.
От дъга след дъжд, небе украсила
цветове в очите си съм съхранила.
От ураганите сила ще открадна,
за да се изправям - когато падна.
От птиците ще се науча на свобода,
да се издигам над грозното и суета.
От звездите мозайка ще наредя,
със сиянието им душа да заредя.
От цветята рокля ще си изплета,
в нея багри и аромати ще вплета.
От лъчи слънчеви огън ще запаля,
ръце да стопля, лицето ти да галя.
От грешки, от болка венец си правя
уроците получени за да не забравя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар