Полъх съм,
но нека бъда
ВЪЗДУХА
потребен!
И глътка от зората!
И тайнството красиво на нощта!
Капка съм,
но нека бъда
ВОДОПАД
разказващ в планината
как се ражда капката роса
във твоите очи!
Мисъл съм,
но нека бъда аз
МЕЧТА!
В живота ти.
И светлинатана душата...
Любимата жена!
Искрица съм,
но нека бъда
ОГЪН
Елаи запали ме!
В прегръдка нежна,
ти ме приюти.
И нека двама в страст да изгорим!
събота, 26 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар