Защо цяла пиеш ме с очи?
Ела, само на дъх
до мен се приближи.
Докосвай ме...нежно, бавно,
ръцете си движи...
От устните ти
глътки обич
да отпивам.
Опиянена
в прегръдката ти
силна да притихна.
По кожата ми
аромата ти
да се разлее.
И нека времето да спре.
Ще разпилея по теб коси...
Нетърпелив ли си?
Цял тръпнеш... замълчи!
Нека нощта завие ни.
Почакай...
за миг да те погледам.
За теб е тялото ми...
Продължи...
събота, 26 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар