Гостенка

До възглавницата си писмо открих,
но кой ли ми е писал още във зори?
Да го прибере най-прилежно в плик
усмивката ми бе постарала се дори.

Чувствала се много уморена вече,
сама да бъде имала отдавна нужда.
На красив остров отивала далече...
Звучи ми някак непозната, чужда.

На прага ми застанала е пак тъгата
почука... и пожела да влезе в мен,
а аз исках да се порадвам на дъгата
нарисувана в края на дъждовен ден.

"Заповядай" да й кажа... не можах,
не се сетих да предложа дори кафе.
В очите нейни студ и мъка съзрях,
те сякаш вляха се в моето сърце.

Въпрос разкъса бавно тишината:
„Не очакваше днес точно мен, нали?"
Душата ми потръпна в тъмнината,
а във очите капка се роди... вали!