На живота по пътеката вървя,
опитвам се дори да бъда смела.
Емоция съм и понякога греша,
но глава пред болка не съм свела.
Сега едва ли нещо ново научаваш
в тишината ми прочиташ мисълта.
Ти, любими, добре ме познаваш,
сега усещам силата на любовта.
Душата ми при твоята е приютена
с добрина, любов и с голямо сърце
разцъфтява нежността дълго таена.
Протягам за прегръдка двете си ръце.
Всяка твоя дума е за душата милувка
във всяка моя мисъл пулсира любов
в очите ми сякаш танцува усмивка
ти, мило, си чуден дар, тих благослов.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар