Снощи вечер мило либе, сън сънувах
сън сънувах, цяла нощ на сън бълнувах:
с ръце плеснах и се превърнах в птица
в птица, мило либе, в бяла гълъбица.
Ясно слънце грее, либе, на небето
а на мен от радост трепка ми сърцето,
трепка ще изхвръкне, мило либе,
цяло де се е такова чудо по света видяло.
От любов мома се в птица превърнала
на далеко литнала, либе си прегърнала.
В очи го погледнала, с глас продумала,
че го Обича дор цял ден на него думала.
Кога луната, мило либе,слънцето сменила
и земята деня с нощта по закон заменила
отново в полет се птицата бяла понесла
в сърцето си спомена красив отнесла.
неделя, 27 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар