Едно дете и едно мече

Вчера с едно малко и скъпо човече
нарисувахме с тебешир кафяво мече,
дори го облякохме с ново сиво елече,
сложихме раница, ще отива на далече.
Мислех, че всичко има и е готово вече.
„Нарисувай сега облаче, дърво и къща,
а и мама Меца, за го да го прегръща,
когато вечер от разходка се завръща.
И книжки с картинки то да разгръща,
легло с топло одеяло, да го загръща"
.Позамисли се, обаче за нещо детето
и усмивка му украси веднага лицето.
„Добре, но ще му трябва и компания
какви ли са любимите му занимания?
С топка да играе мечето дали обича
дали може вече само да се облича?
Рисува ли с моливи цветни картинки
на закуска хапва ли си боровинки?
А на училище сутрин то дали ходи
или цял ден из гората смело броди?"
Много въпроси има в тази главица.
„Виж на елечето кацна една мушица,
а къде ли, мамо, досега е тя летяла
дали още от ранни зори е полетяла?
А от и къде че рисуваме е разбрала
или случайно мечето мое е видяла?
"Въпросите му станаха толкова много,
но как кажете ми, да погледна строго?
Сега и приказка ще трябва да разкажа,
с думи и с рисунки всичко да покажа.