Уморени минутите сякаш пулсират,
мислите задъхани никога не спират.
Забравих да се радвам на малките неща
с луната отдавна не съм споделяла в нощта.
От кога просто така не съм се усмихвала
заслушана в песента на щуреца притихнала?
Пред грижите просто да затворя вратата,
вятъра да си танцува свободно в косата.
Боса да тръгна ей така, дори без причина
без цел и посока точна, в зори да замина.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар