Пътуваха Hrisko и krasimira1
В морето на живота пътувам
в лодка красива, но малка.
За кораб голям жадувам,
за да мина и през океани.
Пътят е по-важен понякога,
защото когато го следваш
до кораб ще достигнеш някога
мечтата своя щом преследваш.
През бури коварни оцелявах
да се откажа-не помислих и за миг
лодката ми малка, но "вярна"
нищо не успя да разруши.
Пътувайки ние порастваме,
а всяка буря за нас е урок.
По-мъдри, силни израстваме
на целите си поставяме срок.
Със вяра и сила успяваме,
лодката с кораб да сменим,
но нужно е и приятелско рамо
с което радостта си да споделим.
Така било е, а и ще бъде
с подадената приятелска ръка
радостта ни само ще пребъде
и ще изтрие всяка наша сълза.
неделя, 27 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар