събота, 26 септември 2009 г.

На къде вървиш народе мой?

Душата ми посреща тъгата на прага
в очите ми облаци - пак ще вали
и пак на половина свалила е флага,
а утре ще съм забравила - дали?
***************************************
На къде народе мой вървиш
нима е към мечтана светла бъднина
и защо не се ти възродиш,
да бъдеш горд като СТАРА ПЛАНИНА?
Защо замени силите на книжовността
със старите ръждясали окови
и падна с невежество в пропастта
и сега кинжал в сърцето ти рови?
Нали повтаряхме в школата родна,
че буквата е златно зрънце,
а нашите души са почва плодородна
и науката ще свети като слънце!?!
Какво става с образователната система
и защо й дават лекарства по схеме?
Защо пак ще обърнат гръб на проблема
нима е болна или има хрема?
Защо студа душите ни превзема?
Казват, че дават различни предложения
изслушвали дори и "изложения".
Това за тях било излишна литература,
а това говори и за тяхната култура,
(и колко тъга може да има в една карикатура).
Казват, че били делегирани бюджетите,
а в касата преброени са монетите.
Решили са в средата на учебната година
присъдата е... ГИЛОТИНА.
Точката винаги е различна и гледна,
а това е моята мисъл последна!

Няма коментари:

Публикуване на коментар