Ноктите си остри лицемерието и злобата в душите са забили,
а усмивката и добрина до последна капка сякаш са изпили.
Когато птиче паднало е на асфалта със счупено крило
подминаваме го и сякаш не сме го видели или не е било.
Вече не отстъпват и на възрастните място в трамвая,
но пък с няколко монети за бедния ще си осигурят място в рая.
Бремената жена стой дълго на опашката и чака с часове,
но не я виждат, защото хората високо вдигнали са своите носове.
Заради подялба на имоти и инвестиционни бонове
между роднините се изсипва омраза и обиди с тонове.
На работното място може да се говори за времето само,
ако ти е трудно не можеш да мечтаеш за приятелско рамо.
Дори времето и природата срещу нас протестират вече
и мисля, че така както я караме - няма да стигнем далече!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар