Ела, разходи се с мен.
Хайде, подай ми ръка!
Нека просто повървим.
Защо в очите ти има тъга?
Виж, всеки миг отминава,
а не можем да го задържим.
Болка понякога от него остава,
но длъжни сме да продължим.
А какво за напред ще се случи?
Не знаем и сигурно е по-добре.
Кой ще даде и какво ще получи?
Мигът отново няма да спре.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар