Вържи очите ми с копринен шал
ръката ми в(ъв) своята вземи.
Разкажи за красотата, която си създал
с тихи стъпки ти ме поведи.
Гласът ти с нежност ме обгърна
в топлината му потънах цяла.
Сякаш мен в птица превърна
щастлива над света полетяла.
понеделник, 7 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар