понеделник, 7 септември 2009 г.

Ласка от свила

Вържи очите ми с копринен шал
ръката ми в(ъв) своята вземи.
Разкажи за красотата, която си създал
с тихи стъпки ти ме поведи.

Гласът ти с нежност ме обгърна
в топлината му потънах цяла.
Сякаш мен в птица превърна
щастлива над света полетяла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар