вторник, 8 септември 2009 г.

Забравих себе си да бъда…

Опитвах седа бъда красива
като галеща зора,
кристално чиста
като капката роса.

Стараех се да съм
добра и свежа,
като летен бриз,
но съдбата ми отвърна…
Това е каприз!...

Следваха ме
недоразумение
след недоразумение.
Потъвах все
в пясъци на обяснения
криещи в себе си…
безброй откровения.

Причината ли?…
Забравих себе си да бъда:
Естествена
Открита
Весела
Добра
...
Намерих
истината навътре
в своята душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар