вторник, 8 септември 2009 г.

********

Понякога болката деня завладява
в душите и в очите ни тогава вали
Иска царство свое тя да… създава,
но на другия ден слънцето изгрява. Дали?

Може би понякога зависи и от нас
приятел в труден миг да подкрепим,
за да му изпратим сили в този час
и смело света дори да прекосим.

Може би в моменти, когато най-сме тъжни,
мъничко ни трябва, за да сме… добре.
Осъзнаваме, че да сме хора ний сме длъжни,
само една добра дума и голямо сърце.

Да усмихнем за миг поне едно лице
какъвто и да е живота продължава.
Да кажем Хей, задръж хубавото в ръце
-доброто ненаказано не остава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар